Къде ли си сега любима?

Къде ли си сега, любима?
В прокудени преломи от живота.
Със плахи стъпки търсиш свобода,
разнищваш с устрем вътрешната слепота.
И всеки трепет ми поражда спомен,
докосвайки душата с кинжал отровен.
Отминали тревоги за бъдещите дни.
Но не от всяка песен музика звучи.
И плахи, чувствата – несподелени,
оставаме наяве разделени.
Заспива времето, а ти оставаш недоуловима,
красота, единствена, неповторима.
Къде ли си сега любима?