Аз понякога се връщам
към този свят и тези чувства,
и света го виждам някак блед
в стари минали копнежи.
Аз понякога те търся
в онзи път от стари грешки
и от чувствата ми тежки,
сливат се сухи сълзи.
Аз понякога обичам
да поглеждам към мечтите.
Стари влакове ме чакат спрели –
там, където спрях да вярвам.
Там, където всичко свърши
и обърка световете,
в непознатите посоки
от фантазии и слабост.
Аз понякога ти вярвам,
но не мога да те искам.
Светлината се обърна –
там, където всичко спеше.
Аз понякога живея,
но не искам да променям
онзи свят от чужди грешки,
в който някак оцелявам.
Аз понякога копнея
да се връщам пак обичан –
в нечий град, в чужда стая,
през замръзващите нощи.
Аз понякога забравям
колко много съм обичан,
от безизразните хора
със безименни усмивки.
Аз понякога проглеждам,
през прозорците прозрачни
и в обърканите погледи,
виждам себе си безличен.
Аз понякога те чакам,
но не знам къде ще дойдеш
и къде ще се намери място,
щом посрещнем любовта ни?
Аз понякога не искам
да си вярвам, че съм нещо
и че всеки ден донасям
на живота си нов спомен.
Аз понякога откривам,
но не искам да призная –
в колко образи човешки
съм намерил свойта същност!
Аз понякога проспивам
много дни и много случки,
мигове, в който мога
да те срещна и позная.
Аз понякога се моля,
но не искам да променям
своя път от битието –
в страхове или победи.
Аз понякога съм точно
като теб, но без да искам.
Всяка улица ме води
в твоя свят, но някак тежко.
Аз понякога не спирам
да откривам свойте грешки.
В тонове фалшиви хора,
да се смесвам с тях умея.
Аз понякога съм никой,
но не спирам да се боря
в сънищата си зловещи,
че за някой ще съм нещо!