Авторски песни
Плейлист с авторска музика
Съкровище мое
текст и музика: Горан Запрянов
Съкровище мое, аз чакам те знам.
Не гледам звездите, аз пътьом съм сам.
Едничка награда за всеки сляп ден.
Отплата в живота ще бъдеш за мен.
Съкровище мое, аз помня деня,
събрахме душите, в едно силно сърце.
Твоята вяра, аз стискам в ръце.
Нашият устрем, не искам да спре.
Не искам да спре.
Съкровище мое, чуй мойто сърце,
за пръв път в живота, не съм в самота,
за пръв път в живота, аз виждам деня,
усмихнат в мрака, усещам дъжда.
Съкровище мое, почувствай мига.
Щастливият порив, на наште тела.
За пръв път в живота, познах радостта.
За пръв път в живота, ценя любовта.
Очаквах те с дните, да спреш пак съня.
Днес буден сънувам, живот-приказка,
с теб аз царувам, на всяка земя.
На всяка земя.
Напред аз поглеждам към нашите дни,
по-силни и щедри, ще бъдат нали?
Съкровище мое, чувстваш ли топлина.
Съкровище мое, по-скоро ела.
По-скоро ела.
Солта на света
текст: Даниела Кирилова и Горан Запрянов
музика: Горан Запрянов
Велика е магията, когато
сърцето ти е на любов богато,
тогава в теб искри надежда,
далече смело те отвежда.
Блестят звезди, а в теб живот,
искрят очи, тупти сърце,
треперят устни, в страст стаена.
Припев: Тя е силата на живота,
а-а-а–а….. солта на света.
Тя е силата на живота,
а-а-а–а….. солта на света.
Сълзите отвеждат те на прага,
където някой те посреща.
Отлиташ напред да гониш рая,
с илюзиорна стъпка от безкрая.
С една любов,блести света,
в единствен миг за цял живот,
допрени устни нощта владеят.
Припев: Тя е силата на живота,
а-а-а–а….. солта на света.
Тя е силата на живота,
а-а-а–а….. солта на света.
Аз ще живея
текст и музика: Горан Запрянов
И сбирам в очите сълзите за теб.
Защо не откриваш в сърцето си,
малка частица за мен?
Познай любовта като мен,
не думите казват това
и лъжат те твойте очи.
Ах, как искам да ме разбереш!
Припев: Аз ще живея,
като прилеп в забравена страна.
Не искам с теб да стана,
измъчен плод на реалността.
Аз ще живея,
за да виждам, как в твоите очи,
една дълбока вяра
в мен живота ми държи.
Вината откриваш в мойте слова,
постъпки безумни,
дали болка ще ти причинят.
Това осмисля ли твоя живот?
Душата ми да подчиниш?
Лъжата със своята власт?
По силна власт от любовта?
Това осмисля ли твоя живот?
Душата ми да подчиниш?
Лъжата със своята власт?
По силна власт има знай любовта!
Припев: Аз ще живея
като прилеп, в забравена страна.
Не искам с теб да стана,
измъчен плод на радостта.
Аз ще живея
за да виждам, как в твоите очи,
една дълбока вяра,
в мен живота ми държи.
Аз ще докосвам
като вятър брулещ нечия коса.
Не искам с теб да бъда,
забравен плод на радостта.
Аз ще докосвам
като вятър в забравена страна.
Не искам с теб да стана,
забравен плод на радостта.
И сбирам в очите сълзите за теб.
Защо не откриваш в сърцето си,
малка частица за мен?
Познай любовта като мен,
не думите казват това
и лъжат те твойте очи.
Ах, как искам да ме разбереш!
Прошка
текст и музика: Горан Запрянов
Мина време
ех, как времето лети.
Не забравяй
тези спомени и мечти.
Oтлетяло,
като птичка през гори.
Как живота между нас се промени?
Сам разбирам,
вече не е както преди.
Всяка мисъл,
всяко чувство ни дели.
Как живота между се промени?
Прости ми!
За всичко сторено от мен.
Прости ми!
За всеки тъжен ден.
Че нямах смелост да те поледна,
честно в очите и да ти кажа:
„Аз те обичам“
Припив: Нямах ръце да те прегърна.
Нямам очи, да те видя в друга светлина.
Може би ти ще разбереш,
аз съм различен,
аз съм човек, но съм различен.
Как да си върна любовта?
текст и музика: Горан Запрянов
Спомняш ли си?
Беше отдавна.
В ноемврийския ден, далечния спомен?
Спомняш ли си?
Имахме време, за да повярвам дори на твойте сълзи,
за да открия в света всяка лъжа
и всяка клетва към вярността.
Спомняш ли си?
Тъжните нощи, всяка звезда пламтеше в нощта.
Във всяка разпалена страст виждах искра,
удължаваща дните до раздялата.
Спомняш ли си?
Твойте сълзи и погледа тъжен с нежни искри
Спомняш ли си?
Тъжните нощи, всяка звезда пламтеше в нощта.
Във всяка разпалена страст виждах искра,
удължаваща дните до раздялата.
Припев: Как да си върна любовта?
Когато чувствата ни бягат.
Когато спомена,
като детството отлита.
Как да си върна любовта?
Когато вече не остана,
дори последен миг,
дори дълбока рана.
Стъклен смях
текст: Даниела Кирилова
музика: Горан Запрянов
В очите ти блестят от страх сълзи,
докосвам ги превръщат се в искри.
Смехът в тебе пак боли,боли…
Под чужди устни пак се смееш ти.
Припев: Аз те губя и те търся,
губиш ме и ти.
Аз те търся, но те няма и боли.
Усмивката си ти на друг дари,
а в мен смехът ти стъклен пак крещи.
Ти счупи своя смях и го разби,
на мен стъкла за спомен подари.
Припев: Аз те губя и те търся,
губиш ме и ти.
Аз те търся, но те няма и боли.
Дай ми сили да живея!
Дай ми огън да изтлея!
И пак останах изигран смутен,
а любовта умря и съм студен.
Да моля за любов, не съм скроен.
Не мога да желая да си с мен.
Припев: Аз те губя и те търся,
губиш ме и ти.
Аз те търся, но те няма и боли.
На друг обрече мила, свойте дни
и себе си докрай на друг дари.
Не питай, много ли боли без теб?
В гърдите ми остана късче лед.
Припев: Аз те губя и те търся,
губиш ме и ти.
Аз те търся, но те няма и боли.
Дай ми сили да живея!
Дай ми огън да изтлея!