Трохи от нежност

В нозете ти съм гладен просяк,
молещ за трохи от нежност.
За да заситя чувствата си
с част от твоята любов към мен.
А колко малко трябва на духът ми
да литне в облаците!
Трохите в шепи нежност
и твоят светъл израз,
докосващ същността ми
като фино жило.
Огромна светлина се спуска в дните ми
и ето, телефона пак звъни.
Оттам единствена за мен си ти.
И аз те гледам с непонятната
за другите захластнатост.
Красива си за мен – любимата,
по дяволите други овехтяли мнения.
Нали си там, за мен безценната.
Не се покрива всичко в злобата си.
А ти си приказна пред погледа,
без маските, грима и отчаянието,
защото си единствена.
И който и да бъда пред теб,
в нозете ти съм просяк.
Трохите нежност могат да ме хранят.
Ще скрия образите от невежество,
които ще ме следват в световете ми.
Ще имам само покрива и дните ни,
които водят към сърцето ти.
От похотта и от мръстните ни страсти,
Ще изваждам чистото и любовните ни мигове.
И нека някой друг да гледа греховете ни,
лудостта и миналите похождения.
Знам, че ти си там – за мен единствена!
Ще чакам сам, осиротял на прага ти.
Хвърли троха, а после бягай!
И нека цялото вълшебство продължава.
Нали не всичко в света е правилно?
Всеки следва лудите стремежи.
За мен това си ти сега, единствена.
А после ще съм скитникът в душата ти –
самотен, бял и непорочен,
в объркания свят, живял с илюзии
и пред смъртта си спрял и гонил времето,
заради теб,
заради твоите трохи от нежност…