Обичам те, дано ме чуваш.
И всеки път, когато вън дъжда отново шумоли
се скривам зад студените завеси на нощта
и чакам – една следа от теб.
Дано отгатваш всеки прилив на надежда,
пред всяка снимка на показана частица красота.
Дано намериш някой ден в морето от безумни хора,
от моя знак за вярност и пътека за любов.
Обичам те, дано ме виждаш
в лабиринтите от безбройни чувства,
потънали в пясък стар и мокъри от сълзи.
Дано ме следваш по пътеките
до хоризонта от мъгли,
където всичко светло ще потъне
в реките на измислени истини.
Обичам те, дано и утре да горим
под слънчевия лъч на лятото,
запазили във всеки малък спомен –
миг от споделеното безвремие.
Обичам те, дано и ти се чувстваш
част от тишината на нощта,
където се затвориха с хиляди,
самотните изгубени сърца.
Дано си там, където има свят
от малко топлина и радост.
Дано откриеш ключ, заключващ всяка болка
от изстрадалата ти душа.
Когато времето ни тегли, дано си с мен
и да посрещнем изгревите преродени.
Дано си част от моя искрен свят, дано си с мен,
защото много те обичам!