Ралюляни клони и открити длани,
шепи дъжд от развалени хоризонти.
Всичко си отива, а ти оставаш
някъде напред, напред до мен.
Няма много да изгубим от живота,
ще останат само две души за битието.
А когато преброяват спомените,
всичко ще е бяло, но ти ще бъдеш.
Ще те има, за да сочиш хоризонта,
непосят от всичко минало в живота.
Ще те виждам, за да знам, че има утре
и че днес ще продължи към тебе.
Всичко си отива, скрило някаква надежда,
че ще бъде любовта ни по-свободна.
Всичко се превърта и задрасква бавно,
всяка седмица стои пред мен и се изгубва.
И дори, когато няма да те виждам,
ти отново ще останеш…