А сега – накъде, сърце?
Ветровете плачат и търсят.
А с теб, сърце,
накъде ще вървим?
Утре отново ще грее.
И дъжд в мрака ще вали…
Ще посрещнем ли другото утро
отново сами?
А аз, докога да те чакам?
Кръговратът виновно върви.
Ще се слеят ли в другото утро две сенки?
Или пак ще бъдем сами?
Позволи ми сърце да обичам.
Приюти ме в някакъв бяг.
Съхрани две частички от време
и билет за последния влак.
А сега, накъде?
Този край не е начало.
Любовта е във сянка,
а душата гори в няма болка.